Едни временни политически явления се упражняват напоследък върху един уникален световен паметник- Панагюрсокто златно съкровище. Белким прихванат малко блясък покрай него. Тъй де, местни избори идват-време да се правим на мъже. Само че, сложени до съкровището, тия споменатите временни явления стават още по-малки и още по-временни. То не бяха закани, то не бяха клетви, целуване на съкровището, сълзи и прочие мелодраматургия. За пореден път кмета на Пловдив Славчо Атанасов се изживя като македонски воевода или дете от детската градина. Запъна, се, че няма да връща съкровището никога до края на живота си. После, когато Вежди Рашидов заговори за прокуратура и обясни, каква точно е уговорката взе да свири отбой. Ден след като НИМ си взе съкровището кмета обясни, че то всъщност е тук, но е там за малко. Въобще кмета съвсем се обърка, момчето. Освен това се оказа, че е загубил бас с репортерка от пловдивски вестник, която още прпеди два месеца каза, че няма да вземем съкровището завинаги.
Всъщност то - съкровището ще остане и след стотици години, когато никой няма да помни нито Славчо Атанасов, нито Вежди Рашидов. Въпроса е сега малко да лъснем завяхнал имидж.
Въобще някои си носят ореола прекалено стегнато.
Няма коментари:
Публикуване на коментар